От 2008 г. насам всяка година около половин милион граждани на

От 2008 година насам всяка година около половин милион жители на страни отвън Европейски Съюз получават заповед да изоставен Европейски Съюз, защото са влезнали или обитават в него без позволение. На процедура обаче по-малко от един от всеки пет незаконни мигранти се завръщат в своите страни отвън Европа. Това е изводът в новия специфичен отчет, оповестен от Европейската счете палата (ЕСП). Палатата разгласява отчета си и чака той да бъде употребен в идните полемики относно новия пакт на Европейски Съюз за миграцията и убежището. Една от аргументите за ниското ниво на връщанията е компликацията да се осъществи сътрудничество с страните на генезис на мигрантите. Европейски Съюз към този момент е сключил 18 правно обвързващи съглашения за назад приемане и е почнал публични полемики с още шест страни. Сътрудничеството на Европейски Съюз с страни отвън Съюза на процедура до този момент не е спомогнало ефикасно за връщането на незаконни мигранти от територията на Европейски Съюз в техните страни. Освен това дейностите на Европейски Съюз не са задоволително усъвършенствани, по този начин че държавите отвън Европейски Съюз да съблюдават на процедура своите отговорности за назад приемане. Според Лео Бринкат, член на Европейската счете палата и водещ по придвижването на отчета, актуалната система на Европейски Съюз за връщане има доста недостатъци, които водят в действителност до противоположен резултат — насърчаване, а не въздържане на нелегално пребиваващите мигранти. " Сметната палата регистрира няколко основни момента: Преговорите на Европейски Съюз по споразуменията за назад приемане постоянно са застрашени от непрекъснати противоречиви точки, като да вземем за пример наложителното включване на клаузата " жител на трета страна ", на което страните отвън Европейски Съюз постоянно възразяват. За разлика от това договарянията за правно необвързващи договорености за назад приемане са по-успешни, основно тъй като тяхното наличие е по-гъвкаво и предстои на адаптиране. Друга уязвимост, подчертана в отчета, е липсата на потребни взаимоотношения в границите на самия Европейски Съюз. Европейският съюз не всеки път е единомислещ в диалозите с страни отвън Европейски Съюз и Европейската комисия не всеки път е асоциирала основни страни членки като посредници в преговорния развой. В резултат на това някои страни отвън Европейски Съюз не виждат преимущества на сключването на съглашение с ЕС за назад приемане и избират двустранно съдействие, изключително в случай че се употребяват от щедри двустранни съглашения с някои страни от Европейски Съюз. Въпреки това, когато страните членки са създали тясно съгласувани позиции, това се е оказало потребно за подновяването на договарянията и сключването на съглашения за назад приемане. Няма и задоволително стимулиране на страни отвън Европейски Съюз да извършват отговорностите си за назад приемане. Комисията дава финансова помощ за планове, само че не употребява други политики. Сред многочислените принадлежности на Европейски Съюз инспекторите откриват значими резултати единствено за един — визовата политика на Европейски Съюз, чиито преразгледани разпореждания могат да бъдат потребни за поощряване на страните отвън Европейски Съюз за съдействие в региона на противоположното приемане. Дори и при наличната политика за практическо съдействие сред страните в Европейски Съюз, няма обаче задоволително информация за успеваемостта на дейностите, така като данните са непълни и не са изцяло съпоставими сред страните членки.